Как сърцата ви са толкова черни, 
а устите тъй големи?
И какви са вашите способности-
само да създавате неприятности?
А вашите зли очи, 
виждали ли са сълзи?
Може би в нечие друго лице,
на малкото патенце.
И вий, толкоз горди птици, 
да изхвърлите пале на горските гладници.
Принудено да се скита, 
самичко по света, 
да търпи патила, 
от многото деца.
Ох, малкото патенце,
измръзнало в леденото езерце. 
Оставено на произвола на съдбата,
да преследва мечтата-
да намери дом и прехрана.
Отхвърлено от всички други, 
скрито зад високите папури, 
малкото патенце чака,
пролетта да дойде на смяна.
Със замечтан поглед и блеснали очи, 
патенцето се преобрази.
Вече беше приказен лебед-
с бели криле, 
гордо сърце,
и усмихнато лице
като някое дете.