Отиде си лятото,
дойде есента.
Започна да рисува
своята красота.
Вървим сега, а вятърът върти
във вихрушка есенни листа.
Катерица, си складира
провизии за люта зима.
Таралежът търси гъбки
и ги трупа в своите хралупки.
Дъждът е ежедневен
и лекичко си рополи.
Той, страхотен музикант е
по покривите леко барабани.
На село по лозята
кипи работната ръка,
и после грозде ще похапват сладко малките деца
Птиците накацали по жиците
ще си трънат ей, сега, 
а ние гледаме ги с мъничко тъга.
А децата учат в клас
гледат през прозореца в захлас,
как чудно си твори есента
и то вълшебно, сам сама.