Ден за здравният работник

Анастасия Головина-лекарка (1850-1993)

Живеело в Кишинев, в едно българско семейство, момиченцето Анастасия, което боледувало често. Някой посъветвал родителите му да закаляват детето, като го обливат всеки ден със студена вода. На тях това им се струвало жестоко и опасно. Но Анастасия, вече 11-годишна, с удивителна воля настоявала да го прави ден след ден, година след година. Водата й помогнала, постепенно тя престанала да боледува и оцеляла-единствена от 16-те деца в семейството Пораснала здрава, силна и умна. Успяла да постигне първата си мечта-успешно завършила медицина в Париж. После изпълнила и втората си мечта-върнала се в родината на дедите си, в България. Тогава у нас няма още нито една дипломирана жена лекар и всички я гледат пренебрежително, с недоверие.

Анастасия и нейният съпруг Александър Головин, който е сред най-близките помощници на Александър I Батенберг, не жалят сили и енергия за напредъка на младата българска държава. Анастасия работи и като лекар, и като журналист, и като преводач. По време на войните тя отива доброволно да помага на фронта. Така добива опит в борбата с епидемиите и инфекциозните болести по време на война. А после публикува своите наблюдения и заключения в научни списания, за да достигнат знанията и опитът й до другите лекари по света.

По-късно Анастасия се заселва във Варна и започва да се грижи за най-трудните пациенти: за психично болните. Тя смята, че болните хора, а особено психично болните не бива да лежат непрекъснато в затворени стаи, а трябва да се разхождат, да се греят на слънце и дори да се къпят в морето! По това време в България хората по традиция се къпят рядко. Плаж? Плуване в морето? Не, нищо такова няма тогава.

Съветите на Анастасия отначало никак не се харесват.

Д-р Головина е не само първият професионален психиатър у нас, но и първият лекар, който организира и финансира създаването на плаж за бедни, болни и осиротели деца. Благодарение на нея се ражда Съюзът за защита на децата.